хърватин
Облик
хърватин (български)
ед.ч. | хър·ва·тин | |
---|---|---|
непълен член | хър·ва·ти·на | |
пълен член | хър·ва·ти·нът | |
мн.ч. | хър·ва·ти | |
членувано | хър·ва·ти·те | |
бройна форма | хър·ва·ти | |
звателна форма | хър·ва·ти·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Славянското *хъrvаtъ е заемка от староиран. *(fšu-)haurvatā „пазач на стадо“, авест. pasu-haurva: haurvaiti „стражува“, записаното в гръцки надпис собствено име Χορόαθος.
Фразеологични изрази
Превод
|
|