хусар

хусар (български)

хусар ±
ед.ч.		ху·сар
	непълен член	ху·са·ря
	пълен член	ху·са·рят
мн.ч.		ху·са·ри
мн.ч.	членувано	ху·са·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ху·са·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Конен войник или офицер в някои армии.

Етимология

от нем. Hussar или унг. huszár „лек конник“, което е от старосръб. хусар, старобълг. *xǫsarь, в гръцка транскрипция χονσαρίους = „съгледвач“ (Ceucameni Strategikon, XI в.). *xǫsarь е образувана с помощта на суф. -arь (за професии) от ст.в.нем. Hanse „военна дружина“. Разпространена е в повечето европейски езици.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: hussar^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: húsar ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Hussar^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: husar^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: гусар^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: гусар^(uk)
унгарски: huszár^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: hussard^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: husar^(cs)
шведски: ^(sv)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи