хусар

хусар (български)

хусар ±
ед.ч.		ху·сар
	непълен член	ху·са·ря
	пълен член	ху·са·рят
мн.ч.		ху·са·ри
мн.ч.	членувано	ху·са·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ху·са·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31

Конен войник или офицер в някои армии.

Етимология

от нем. Hussar или унг. huszár „лек конник“, което е от старосръб. хусар, старобълг. *xǫsarь, в гръцка транскрипция χονσαρίους = „съгледвач“ (Ceucameni Strategikon, XI в.). *xǫsarь е образувана с помощта на суф. -arь (за професии) от ст.в.нем. Hanse „военна дружина“. Разпространена е в повечето европейски езици.

Фразеологични изрази

Превод

английски: hussar^(en)
испански: húsar ^(es)
италиански: ^(it)
немски: der Hussar^(de)
полски: husar^(pl)

руски: гусар^(ru)
украински: гусар^(uk)
унгарски: huszár^(hu)
френски: hussard^(fr)
чешки: husar^(cs)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.