хляб

хляб (български)

Хляб

хляб ±

ед.ч.		хляб
	непълен член	хля·ба
	пълен член	хля·бът
мн.ч.		хля·бо·ве
	членувано	хля·бо·ве·те
бройна форма		хля·ба
звателна форма		хле·бе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Печиво, приготвяно от пшенично или друг зърнено брашно, вода, мая и сол. Основна храна в България и Европа.

Етимология

От старобългарската дума хлѣбъ. Същият правопис е запазен до 1945 т. Стара заемка от германските езици - сравни с гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.

Фразеологични изрази

1. Изкарвам си хляба. Работя, за да получа средства за прехраната си.

Превод

английски: bread (en) арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] африкаанс: [[]] (af) белоруски: хлеб (be) гръцки: ψωμί (el) датски: brød (da) есперанто: pano (eo) естонски: [[]] (et) иврит: לחם (lehem) индонезийски: roti ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: pan (es) италиански: pane (it)м. р. китайски: 面包 (miàn bāo) (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: [[]] (lv) латински: [[]] (la) литовски: [[]] (lt)

немски: Brot (de) норвежки: [[]] (no) персийски: [[]] (fa) полски: chleb (pl) португалски: pão (pt) румънски: pâine (ro) руски: хлеб (ru)м. р. словашки: chlieb (sk)м. р. словенски:kruh (sl) сръбски: хлеб, хљеб (sr) (sr) тайландски: ขนมปัง (th) турски: ekmek (tr) унгарски: kenyér (hu) фински: leipä (fi) френски: pain (fr) холандски: brood (nl) хърватски: [[]] (hr) чешки: chléb (cs) шведски: bröd (sv) японски: パン (pan) (ja)

Синоними

самун, франзела, пита, погача

Сродни думи

Хлебче, 'леб.

Производни думи

Хлебар, хлебарница, хлебарка, хлебен (хлебна мая), захлебвам.