харман

От Уикиречник

харман (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман. 4. Спец. За тютюн – смес от сортове, за да се получи специален аромат.

Етимология

Фразеологични изрази

# правя на харман "стъпвам, унищожавам, разпилявам"

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

харманлък, площад, плац

Сродни думи

Производни думи

харманка ж. "вършачка", харманлък 1. "място за вършитба" и 2. МИ, сега село Дъбовник, хармански прил., харманджийски прил. "време подходящо за вършеене" 1972, Харманджия прозв., ФИ Харманджиев, МИ Харманли град.