хамалин
Облик
хамалин (български)
ед.ч. | ха·ма·лин | |
---|---|---|
непълен член | ха·ма·ли·на | |
пълен член | ха·ма·ли·нът | |
мн.ч. | ха·ма·ли·ни | |
членувано | ха·ма·ли·ни·те | |
бройна форма | ха·ма·ли·на | |
звателна форма | ха·ма·ли·не |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Човек, който хамалува (в 1 знач. ); носач.
Етимология
От тур. hamal. Производната ѝ хамалък се среща в Брашовския тефтер (1508-9 г.) за хамълъку, за хамалък.
Фразеологични изрази
Превод
|
|