халище
Облик
халище (български)
ед.ч. | ха·ли·ще | |
---|---|---|
членувано | ха·ли·ще·то | |
мн.ч. | ха·ли·ща | |
членувано | ха·ли·ща·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
От една страна във връзка със сръб. хаљина, словен. halja „горна дреха“, словин. χałë мн.ч. „дреха“, рус. диал. хальё, белорус. халь „износена горна дреха“, а от друга с тур. halı, от нперс. قالي „килим, подова постелка“ с наст. -ище.
Фразеологични изрази
Превод
|
|