хайван
Облик
хайван (български)
| ед.ч. | хай·ван | |
|---|---|---|
| непълен член | хай·ва·на | |
| пълен член | хай·ва·нът | |
| мн.ч. | хай·ва·ни | |
| членувано | хай·ва·ни·те | |
| бройна форма | хай·ва·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Нечифтокопитно животно. Магаре.
- Животно, добитък.
Етимология
от турската реч - hayvan
Фразеологични изрази
Превод
|