хайван
Облик
хайван (български)
ед.ч. | хай·ван | |
---|---|---|
непълен член | хай·ва·на | |
пълен член | хай·ва·нът | |
мн.ч. | хай·ва·ни | |
членувано | хай·ва·ни·те | |
бройна форма | хай·ва·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Нечифтокопитно животно. Магаре.
- Животно, добитък.
Етимология
от турската реч - hayvan
Фразеологични изрази
Превод
|