фуча
(пренасочване от фучалият)
фуча (български)
| Сегашно време | фу·ча |
|---|---|
| Мин. св. време | фу·чах |
| Мин. несв. време | фу·чех |
| Повел. наклонение | фу·чи |
| Мин. страд. причастие | — |
| Мин. деят. св. причастие | фу·чал |
| Мин. деят. несв. причастие | фу·чел |
| Сегашно деят. причастие | фу·чащ |
| Деепричастие | фу·чей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 178, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
Етимология
Фразеологични изрази
- английски: whizz
- гръцки: [[]]
- испански: bufar
- италиански: [[]]
- немски: fauchen
- руски: шипе́ть
- турски: tıslamak
- френски: feuler
- Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча.
- английски: roar, bluster
- гръцки: λυσσομανώ
- испански: silbar
- италиански: soffiare
- немски: brausen, sausen
- руски: [[]]
- турски: uğuldamak
- френски: mugir
Синоними
- разфучавам се, изфучавам, профучавам, бръмча, шумя
- лютя се, раздразнен съм, разлютен съм, лудея, буйствувам
- буча, тътна
- вилнея, заплашвам, деребействувам