буча

буча (български)

буча

Сегашно време	бу·ча
Мин. св. време	бу·чих
Мин. несв. време	бу·чех
Повел. наклонение	бу·чи
Мин. страд. причастие	бу·чен
Мин. деят. св. причастие	бу·чил
Мин. деят. несв. причастие	бу·чел
Сегашно деят. причастие	бу·чещ
Деепричастие	бу·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 178, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Издавам приглушен шум.
2. Пробивам.

Етимология

1. бълг. бучá: лит. baukti „ръмжа“: староинд. bukkati „лае“: ие. *bhouk-
2. бълг. бýча

Синоними

• боботя, ехтя, заехтявам, бухтя, гърмя
• набучвам, забучвам, муша, мушкам, намушквам, ръгам, наръгвам, забивам, затихвам, завирам, затъквам, изтиквам, навирам, набивам, бода, набождам, пробождам
• изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, удрям, думкам
• фуча, тътна

Превод

английски: boom, drone арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]