Направо към съдържанието

фуга

От Уикиречник

Български

фуга ±
ед.ч. фу·га
членувано фу·га·та
мн.ч. фу·ги
членувано фу·ги·те
звателна форма —

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Муз. Най-сложна форма на полифонично музикално произведение, изградено върху последователно повторение на една музикална тема от няколко гласа.
  2. Дълга и тясна вдлъбнатина или изпъкналост между зидани тухли, плочи, камъни и под. [1]

Етимология


Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. fugue
  2. joint, gap
  • гръцки:
  1. φούγκα, φυγή
  2. αρμός
  • испански:
  1. fuga
  2. ranura
  • италиански:
  1. fuga
  2. commessura, giuntura
  • немски:
  1. die Fuge
  2. die Fuge, die Naht
  • руски:
  1. фу́га
  2. стык
  • турски:
  1. füg
  2. kertik
  • френски:
  1. fugue
  2. joint

Синоними


Сродни думи

Производни думи

  1. ↑ фуга в РБЕ на ИБЕ
Взето от „https://bg.wiktionary.org/w/index.php?title=фуга&oldid=1136266“.