флуктуация

От Уикиречник
Jump to navigation Jump to search

флуктуация (български)

Шаблон:Словоформи/флуктуация

Съществително нарицателно име, женски род, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]

Флуктуация (на латински: fluctuare - вариране, колебание) е случайно отклонение от средното (обикновено равновесно) значение на физични величини, характеризиращи система от голям брой частици. Във физиката флуктуациите използват математически апарат, свързан с вариациите или дисперсията на случайни величини. Флуктуациите са предизвикани от квантово-механичните ефекти и са принципно неотстраними. За флуктуации може да се говори и при температурите за продължителен период от време. Квантовата теория на полето доказва, че в съответствие с принципа за неопределеност във физическия вакуум постоянно се раждат и изчезват виртуални „частици“ (отделена енергия) с противоположни спинове, които предизвикват т.нар. нулево колебание на полето. Спонтанната емисия на вълни е част от списъка на известните ефекти, които се приписват на тези нулеви колебания. Този ефект на трептене със спонтанно излъчване на вълни от енергия наричаме вакуумни флуктуации и представлява отклонение от състоянието на покой. Този покой във вакуума е вероятностен информационен потенциал или казано иначе – мисловност в покой (когиталност - от лат. cogito – мисля).

Етимология

{{{ЕТИМОЛОГИЯ}}}

Фразеологични изрази

вакуумна флуктуация, флуктуация на вакуума

Превод

{{{ПРЕВОД1}}}

{{{ПРЕВОД2}}}

Синоними

колебание, отклонение, трептене, осцилация, вибрация, вибриране

Сродни думи

{{{СРОДНИ ДУМИ}}}

Производни думи

{{{ПРОИЗВОДНИ ДУМИ}}}


{{{ДРУГИ}}}