финал

финал (български)

финал ±

ед.ч.		фи·нал
	непълен член	фи·на·ла
	пълен член	фи·на·лът
мн.ч.		фи·на·ли
	членувано	фи·на·ли·те
бройна форма		фи·на·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Заключителна част, последен етап, край.
2. Място, където приключва скоростно спортно състезание.

Превод

английски: final, finish, goal арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: τελικός датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Finale, die Schlußrunde норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• край, завършек, свършек
• заключение