филиз

Български

филиз ±

ед.ч.		фи·лиз
	непълен член	фи·ли·за
	пълен член	фи·ли·зът
мн.ч.		фи·ли·зи
	членувано	фи·ли·зи·те
бройна форма		фи·ли·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

пъпката на цветето или първото му клонче

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• издънка, израстък, мустаче, вейка, стрък
• потомък, младок