фауна
Облик
фауна (български)
ед.ч. | фа·у·на | |
---|---|---|
членувано | фа·у·на·та | |
мн.ч. | фа·у·ни | |
членувано | фа·у·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Всички животни, обитаващи дадена територия, предствляват нейната фауна. Уникалната фауна на България я поставя на първо място в Европа. Поради географското й местоположение на територията й се срещат като северноевропейски и степни обитатели, така и много ориенталски и средиземноморски видове животни. Черноморската фауна по българските брегове е не по-малко разнообразна и богата във видово отнощение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|