усмивка
Облик
усмивка (български)
ед.ч. | ус·мив·ка | |
---|---|---|
членувано | ус·мив·ка·та | |
мн.ч. | ус·мив·ки | |
членувано | ус·мив·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Леко обтягане на мускулите на лицето, на устните и очите, с което се изразява някакво радостно преживяване. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
смях, хилене, подхилване, весела физиономия