усет

Български

усет ±

ед.ч.		усет
	непълен член	усе·та
	пълен член	усе·тът
мн.ч.		усе·ти
	членувано	усе·ти·те
бройна форма		усе·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Чувство на възприемане, преценка, схващане

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• усещане, възприятие, чувство, нюх
• обоняние, проницателност, прозорливост
• око, очи, поглед, преценка
• схващане, схватливост