уроки
Облик
уроки (български)
ед.ч. | — | |
---|---|---|
членувано | — | |
мн.ч. | уро·ки | |
членувано | уро·ки·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 75
- разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления.
Етимология
Фразеологични изрази
- Да не те хванат уроки; Да не са ти уроки — разг. дано не ти се случи нещо лошо от похвалите.
Превод
|
|