улуча

улуча (български)

улуча

Сегашно време	улу·ча
Мин. св. време	улу·чих
Мин. несв. време	улу·чех
Повел. наклонение	улу·чи
Мин. страд. причастие	улу·чен
Мин. деят. св. причастие	улу·чил
Мин. деят. несв. причастие	улу·чел
Сегашно деят. причастие	улу·чещ
Деепричастие	улу·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

уцелвам, попадам в целта.

Етимология

старобълг. оулоучити τυγχάνειν, ἐπιτυγχάνειν (Супр.), виж случай.

Сродни думи

получа, случа, случай, случка

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)