укорявам
укорявам (български)
| Сегашно време | уко·ря·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | уко·ря·вах |
| Мин. несв. време | уко·ря·вах |
| Повел. наклонение | уко·ря·вай |
| Мин. страд. причастие | уко·ря·ван |
| Мин. деят. св. причастие | уко·ря·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | уко·ря·вал |
| Сегашно деят. причастие | уко·ря·ващ |
| Деепричастие | уко·ря·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Отправям укор някому.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|