уклон

Български

уклон ±

ед.ч.		ук·лон
	непълен член	ук·ло·на
	пълен член	ук·ло·нът
мн.ч.		ук·ло·ни
	членувано	ук·ло·ни·те
бройна форма		ук·ло·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Отклонение от основната, главната линия във възгледите, което може да се изрази в определено течение, направление.

Етимология

русизъм

Превод

Преводи

английски: trend испански: [[]] италиански: [[]]

немски: die Neigung руски: уклон френски: [[]]

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.