угодник

угодник (български)

угодник ±

ед.ч.		угод·ник
	непълен член	угод·ни·ка
	пълен член	угод·ни·кът
мн.ч.		угод·ни·ци
	членувано	угод·ни·ци·те
бройна форма		угод·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

човек, който се приспособява към чужди нужди или желания.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ласкател, низкопоклонник, сервилен, раболепен, безгръбначен, подлизурко, мазник, мазен, лигльо
• угодлив, услужлив