увековечавам
Облик
увековечавам (български)
Сегашно време | уве·ко·ве·ча·вам |
---|---|
Мин. св. време | уве·ко·ве·ча·вах |
Мин. несв. време | уве·ко·ве·ча·вах |
Повел. наклонение | уве·ко·ве·ча·вай |
Мин. страд. причастие | уве·ко·ве·ча·ван |
Мин. деят. св. причастие | уве·ко·ве·ча·вал |
Мин. деят. несв. причастие | уве·ко·ве·ча·вал |
Сегашно деят. причастие | уве·ко·ве·ча·ващ |
Деепричастие | уве·ко·ве·ча·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
увековеча̀ваш, несв. и увековеча̀, св.; Кого, какво. Правя вечен; обезсмъртявам, прославям. Това откритие е увековечило името му. Картината увековечава подвига на нашите войници. увековечавам се/увековеча се. — Правя сам себе си вечен, безсмъртен, незабравим. С това стихотворение поетът се е увековечил. същ. увековеча̀ване, ср.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- обезсмъртявам, славя, прославям
- запазвам навеки
Превод
|
|