тъпотия
Облик
тъпотия (български)
ед.ч. | тъ·по·тия | |
---|---|---|
членувано | тъ·по·ти·я·та | |
мн.ч. | тъ·по·тии | |
членувано | тъ·по·ти·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Голяма тъпота.
- Много тъпа, глупава мисъл, дума, шега.
Етимология
Фразеологични изрази
Не ми се слушат тъпотии.
Превод
|
|