тщеславие

тщеславие (български)

тщеславие ±

ед.ч.		тщеславие
	членувано	тщеславието
мн.ч.		тщеславия
	членувано	тщеславията

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Самолюбие, непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на собствените достойнства.

Превод

английски: vainglory арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: тщеславие словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пустославие, пустота, славолюбие, суетност, лекомислие, високомерие, горделивост
• самохвалство, суета