суета

Български

суета ±

ед.ч.		су·е·та
	членувано	су·е·та·та
мн.ч.		су·е·ти
	членувано	су·е·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Стремеж към празни, безсмислени неща и външен блясък; суетност.

Етимология

старобълг. соуета Образувана от старобълг. соуи „празен“, въсоуѥ „напразно“ (Супр., Мар., Зогр., Клоц.), вероятна калка на лат. vanitas < vanus „напразен“. соуи и лат. саvus „пуст, празен“ (ИЕ *k'ou-o-s) са еднакви по строеж . По-далечна връзка има със староинд. śūnam ср. р. „пустота“, śūnyás „пуст“, авест. а-sūnаh „без недостатъци“ (ИЕ *k'ou-nos).

Превод

Преводи

английски: vanity (en) испански: vanidad италиански: vanità латински: vanitas ПРЕВОД2 = немски: die Eitelkeit руски: суета турски: kibir френски: vanité

{{{ПРЕВОД2}}}

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.