турчин
Облик
| ед.ч. | тур·чин | |
|---|---|---|
| непълен член | тур·чи·на | |
| пълен член | тур·чи·нът | |
| мн.ч. | тур·ци | |
| членувано | тур·ци·те | |
| бройна форма | тур·ци | |
| звателна форма | тур·чи·но | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 21
- Представител на основния народ, населяващ Турция.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними