турски

Български

турски ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		тур·с·ки
		непълен член	тур·с·кия
		пълен член	тур·с·ки·ят
	ж. р.		тур·с·ка
		членувано	тур·с·ка·та
	ср. р.		тур·с·ко
		членувано	тур·с·ко·то
мн. ч.			тур·с·ки
		членувано	тур·с·ки·те

Прилагателно име, тип 78

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]