турне

Български

турне ±

ед.ч.		тур·не
	членувано	тур·не·то
мн.ч.		тур·не·та
	членувано	тур·не·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Обиколка по из градове или села по някаква работа.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: tour (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обиколка, пътешествие, посещение
• тур, екскурзия, разходка

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

, неосновна форма

Oсновна форма

турна