тръбач

Български

тръбач ±

ед.ч.		тръ·бач
	непълен член	тръ·ба·ча
	пълен член	тръ·ба·чът
мн.ч.		тръ·ба·чи
	членувано	тръ·ба·чи·те
бройна форма		тръ·ба·ча
звателна форма		тръ·ба·чо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b

1. Войник, който свири на тръба; сигналист.

Превод

Преводи

английски: blower, trumpeter арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: trompetista италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Trompeter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: труба́ч словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

глашатай, вестител, възвестител, говорител