тръбач
Облик
тръбач (български)
ед.ч. | тръ·бач | |
---|---|---|
непълен член | тръ·ба·ча | |
пълен член | тръ·ба·чът | |
мн.ч. | тръ·ба·чи | |
членувано | тръ·ба·чи·те | |
бройна форма | тръ·ба·ча | |
звателна форма | тръ·ба·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b
- Войник, който свири на тръба; сигналист.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
глашатай, вестител, възвестител, говорител