трудовак
Облик
трудовак (български)
ед.ч. | тру·до·вак | |
---|---|---|
непълен член | тру·до·ва·ка | |
пълен член | тру·до·ва·кът | |
мн.ч. | тру·до·ва·ци | |
членувано | тру·до·ва·ци·те | |
бройна форма | тру·до·ва·ка | |
звателна форма | тру·до·ва·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Трудовакът е военнослужещ, който във военноотчетните документи се вписва като "необучен". Трудоваците, военно призовани и организирани, изпълняват строителни задачи, свързани с инфраструктурата, строителство на жилищни сгради и други. Трудовата повинност като организация е въведена със закон приет от правителството на Александър Стамболийски. В Трудова повинност, а по време на комунистическото управление в България наричани Строителни войски, са включвани нискограмотни и политически преследвани младежи. С реформите в армията този род войски са разформировани в края на ХХ век.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|