троха

Български

троха ±

ед.ч.		тро·ха
	членувано	тро·ха·та
мн.ч.		тро·хи
	членувано	тро·хи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Съвсем малко отронено късче от хляб или от друго тестено произведение.
2. Прен. Нищожен дял, дребни остатъци от нещо. (обикн. мн.ч.)

Етимология

старобълг. троха. *troxa e eкспресивно преобразувание от *troksa~*troska (запазено в чеш. troska „обломък, стърготина“), свързана с *trěskъ „трясък“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ср. р. гръцки: ψίχουλο испански: miga италиански: briciola

немски: die Krume руски: ср. р. турски: kırıntı френски: miette

Производни думи

троша, трошлив.

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.