троица
Облик
троица (български)

| ед.ч. | тро·и·ца | |
|---|---|---|
| членувано | тро·и·ца·та | |
| мн.ч. | тро·и·ци | |
| членувано | тро·и·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.
- Прен. Разг. Трима неразделни приятели.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними