трева

Български

трева ±

ед.ч.		тре·ва
	членувано	тре·ва·та
мн.ч.		тре·ви
	членувано	тре·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Ниско растение със зелено тънко стебло.
2. Гъста растителност по земната кора, покрита с растението.
3. Жарг. Ганджа, коноп, хашиш

Етимология

старобълг. трава (Син. пс.), но трѣва χόρτος, χλόη, βοτάνη „трева, злак, филиз“

Превод

английски: grass арабски: حشيش гръцки: χόρτα есперанто: herbo иврит: דשא индонезийски: rumput исландски: gras испански: césped италиански: erba китайски: 草 корейски: 풀 латвийски: zāle литовски: žolė немски: das Gras норвежки: gress

полски: trawa (pl) португалски: erva румънски: iarbă руски: трава словашки: tráva словенски: trava сръбски: трава турски: ot унгарски: fű фински: ruoho френски: herbe холандски: gras хърватски: trava чешки: tráva шведски: gräs японски: 草

Сродни думи

тревка Л. Каравел. 1866, Ел. Пелин 1915.

Производни думи

тревен Супр. сб.; тревист; тревица Л. Каравел. 1866; тревник; тревнина; треволяк; треволига З.Стоянов - Записки.

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.