топор

Български

топор ±

ед.ч.		то·пор
	непълен член	то·по·ра
	пълен член	то·по·рът
мн.ч.		то·по·ри
	членувано	то·по·ри·те
бройна форма		то·по·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

топòр

1. Диал. Брадва, секира.
2. Истор. Старинна брадва.

Етимология

старобълг. топоръ. Староиранска заемка в славянските езици. Неотделимо от староиран. *tараrа- „топор“ (= средноперс. tabrak, новоперс. teber, кюрд. tefer, белудж. tараr), откъдето са заети арменското tараr и марийското тавар.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: kirves френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

брадва, секира, балтия, сатър