ток
Облик
ток (български)
ед.ч. | ток | |
---|---|---|
непълен член | то·ка | |
пълен член | то·кът | |
мн.ч. | то·ко·ве | |
членувано | то·ко·ве·те | |
бройна форма | то·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Насочено движение на електрически заряди в проводник.
- Прен. Течение, поток.
- Част от обувка.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|