тлея

тлея (български)

тлея

Сегашно време	тлея
Мин. св. време	тлях
Мин. несв. време	тле·ех
Повел. наклонение	тлей
Мин. страд. причастие	тлян
Мин. деят. св. причастие	тлял
Мин. деят. несв. причастие	тле·ел
Сегашно деят. причастие	тле·ещ
Деепричастие	тле·ей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 160, несвършен вид

(класификация — непреходен)

1. Горя едвам, слабо, без пламък.

Етимология

старобълг. тьлѣти „развалям се“ (*til-) - изконнородствен на лит. tilti „замлъквам“, tylėti „мълча“, старобълг. оутолити „утолявам, успокоявам“ (с пълна отгласна степен *tol-), староирл. tuilim „спя“, ст.в.нем. stillī „тишина“.

Други думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: smoulder испански: [[]] италиански: [[]]

немски: schwelen, glimmen руски: тлеть (ru) френски: [[]]