тлака
Облик
тлака (български)
ед.ч. | тла·ка | |
---|---|---|
членувано | тла·ка·та | |
мн.ч. | тла·ки | |
членувано | тла·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
(Истор.) Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.
Етимология
От слав. *tolka, сродна на лит. talka „почерпка за група работници“, telkti „свиквам на такава почерпка“, тохар. A talkе, Б telki „жертвоприношение“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|