тамян
Облик
| ед.ч. | та·мян | |
|---|---|---|
| непълен член | та·мя·на | |
| пълен член | та·мя·нът | |
| мн.ч. | та·мя·ни | |
| членувано | та·мя·ни·те | |
| бройна форма | та·мя·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Произхожда от старобълг. тьмиꙗнъ, θьмиꙗнъ, което от своя страна е заемка от гръцкия език - θυμίαμα. В различни краища на България се среща и като "темян".
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними