ст.-бълг. сѣра θεῖον. Праслав. *sěrа (чеш. síra, слов. sirkа „кибритена клечка“, пол. siara, siarka, ст.-рус. сѣра, рус. сéра, укр. сiра). Лит. sierà, латв. sērs са заети от изт.-слав. Праслав. *sěrа не може да бъде сродна със sěrъ „сив“, защото в зап.-слав. езици не се наблюдава š (при чеш., слов. šerý, пол. szary „сив“). Неясно е отношението на *sěrа към ст.-рус. цѣрь „сяра“, което изглежда като заемка от лат. сērа „восък“ (срв. мъгл.-рум. țeară [t͡särъ], истр.-рум. țerę [t͡serẽ], фриул. sere „восък“). Напълно възможно е *sěrа да бъде старинна заемка от някой простонароден латински говор (с произношение *t͡sēra > *sēra) в Западната част на Балканския п-в.
