сюита
Облик
сюита (български)
ед.ч. | сю·и·та | |
---|---|---|
членувано | сю·и·та·та | |
мн.ч. | сю·и·ти | |
членувано | сю·и·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Циклично музикално произведение, което се състои от няколко разнородни части, обединени от общ замисъл.
Етимология
От фр. suite.
Фразеологични изрази
Превод
|
|