сюзерен
Облик
сюзерен (български)
| ед. ч. | м. р. | сю·зе·рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сю·зер·ния | ||
| пълен член | сю·зер·ни·ят | ||
| ж. р. | сю·зер·на | ||
| членувано | сю·зер·на·та | ||
| ср. р. | сю·зер·но | ||
| членувано | сю·зер·но·то | ||
| мн. ч. | сю·зер·ни | ||
| членувано | сю·зер·ни·те | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Държава или владетел, в чието васално подчинение се намира друга държава или владетел.
- Едър земевладелец в епохата на феодализма, който е господар на своите васали (сеньор)
Етимология
- от френски suzerain
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними