съчка

Български

съчка ±

ед.ч.		съч·ка
	членувано	съч·ка·та
мн.ч.		съч·ки
	членувано	съч·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Например: Събирам съчки за огъня.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

пръчка, клечка, клонче, стрък, стръкче