съсед
Облик
съсед (български)
| ед.ч. | съ·сед | |
|---|---|---|
| непълен член | съ·се·да | |
| пълен член | съ·се·дът | |
| мн.ч. | съ·се·ди | |
| членувано | съ·се·ди·те | |
| бройна форма | съ·се·да | |
| звателна форма | съ·се·де | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Човек, който живее в близост с други лица.
- Човек, който се намира в непосредствена близост до друго лице.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|