сърф
Облик
сърф (български)
ед.ч. | сърф | |
---|---|---|
непълен член | сър·фа | |
пълен член | сър·фът | |
мн.ч. | сър·фо·ве | |
членувано | сър·фо·ве·те | |
бройна форма | сър·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
1. Дъска (борд) за каране 2. Спорт
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
сърфирам, уиндсъдф, кайтсърф, сърфист