сърп

сърп (български)

сърп ±
ед.ч.		сърп
	непълен член	сър·па
	пълен член	сър·път
мн.ч.		сър·по·ве
мн.ч.	членувано	сър·по·ве·те
бройна форма		сър·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Ръчно земеделско сечиво – назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения.

Етимология

ст.-бълг. сръпъ δρέπανον (Зогр., Мар.). Праслав. *sьrръ има съответствие в латв. sirpis, sirps „сърп“. Връзката със ст.-гръц. ἅρπη „сърп; вид риба“, ἁρπάγη „мотика“, ἁρπάζω „грабя, хващам“, ἅρπαξ „хищник“ е съмнителна, тъй като тези думи не са от ИЕ словообразувателен модел. Към тях се отнася и лат. sarpiō, sаrрō „зарязвам (лоза)“. Срв. още осет. и. æхсырф [äхsɨrf], д. æхсирф [äxsirf] „сърп“. Ако осет. форма е от иран. *xšibhro- (срв. ст.-гр. ξίφος „меч“), то слав. и латв. форма трябва да се смятат за ирански (осетински) заемки.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: sickle^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: серп^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: hoz^(es)
италиански: falce^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: secula^(la), falx^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Sichel^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: sierp^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: серп^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: srp^(sk)
словенски: srp^(sl)
сръбски: срп^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: серп^(uk)
унгарски: sarló^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: sikkel^(nl)
хърватски: srp^(hr)
чешки: srp^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи