Ръчно земеделско сечиво – назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения.
Етимология
ст.-бълг. сръпъ δρέπανον (Зогр., Мар.). Праслав. *sьrръ има съответствие в латв. sirpis, sirps „сърп“. Връзката със ст.-гръц. ἅρπη „сърп; вид риба“, ἁρπάγη „мотика“, ἁρπάζω „грабя, хващам“, ἅρπαξ „хищник“ е съмнителна, тъй като тези думи не са от ИЕ словообразувателен модел. Към тях се отнася и лат. sarpiō, sаrрō „зарязвам (лоза)“. Срв. още осет. и. æхсырф [äхsɨrf], д. æхсирф [äxsirf] „сърп“. Ако осет. форма е от иран. *xšibhro- (срв. ст.-гр. ξίφος „меч“), то слав. и латв. форма трябва да се смятат за ирански (осетински) заемки.
