съпричастен
Облик
съпричастен (български)
ед. ч. | м. р. | съп·ри·час·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | съп·ри·час·т·ния | ||
пълен член | съп·ри·час·т·ни·ят | ||
ж. р. | съп·ри·час·т·на | ||
членувано | съп·ри·час·т·на·та | ||
ср. р. | съп·ри·час·т·но | ||
членувано | съп·ри·час·т·но·то | ||
мн. ч. | съп·ри·час·т·ни | ||
членувано | съп·ри·час·т·ни·те |
Прилагателно име, тип
да можеш да се поставиш на мястото на другия, да разбираш какво чувства и да му покажеш, че си наясно с емоционалното му състояние
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
Съпричастен е да съчувстваш на другите да ги разбиращ какво чувстват и да си с тях