съд

съд (български)

Уикипедия разполага със статия на тема съд.

съд ±

ед.ч.		съд
	непълен член	съ·да
	пълен член	съ·дът
мн.ч.		съ·до·ве
	членувано	съ·до·ве·те
бройна форма		съ·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Вместилище за газове, течности и твърди тела.

Етимология

1. ст.-бълг. сѫдъ κρίσις, κρῖμα (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Сав., Супр., Добрейш.). Праслав. *sǫdъ < *som- и ИЕ корен *d^heh₁- „поставям“ (виж дяна), срв. ст.-инд. samdhíṣ, samdhā „договор, връзка, обединение“, лит. samda „наем, аренда“. Срв. още под.
2. ст.-бълг. сѫдъ σκεῦος (Супр.), еднаква по произход с предишната.

Превод

английски: container, vessel испански: recipiente, vaso италиански: recipiente, contenitore

немски: das Gefäß, der Behälter руски: сосу́д френски: récipient, vaisseau

съд (български)

съд ±

ед.ч.		съд
	непълен член	съ·да
	пълен член	съ·дът
мн.ч.		съ·ди·ли·ща
	членувано	съ·ди·ли·ща·та
бройна форма		съ·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 26

1. Държавна институция, която разглежда граждански и наказателни дела съгласно законите на съответната страна.

Превод

английски: court (en) гръцки: δικαστήριο испански: corte италиански: corte

немски: das Gericht руски: суд турски: mahkeme френски: cour

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.