съд
Облик
(пренасочване от съдове)
съд (български)
ед.ч. | съд | |
---|---|---|
непълен член | съ·да | |
пълен член | съ·дът | |
мн.ч. | съ·до·ве | |
членувано | съ·до·ве·те | |
бройна форма | съ·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Орган на правосъдието, където се решават съдебни дела; сграда на съд; (отгл.) съдене.
- Вместилище за газове, течности и твърди тела - домакински съд, плавателен съд.
- (анат.) Тръбопроводи в животни и растения - лимфен (лимфатичен) съд, кръвоносен съд.
- (рел.) Страшен съд.
Етимология
- ст.-бълг. сѫдъ κρίσις, κρῖμα (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Сав., Супр., Добрейш.). Праслав. *sǫdъ < *som- и ИЕ корен *dheh1- „поставям“ (виж дяна), срв. ст.-инд. samdhíṣ, samdhā „договор, връзка, обединение“, лит. samda „наем, аренда“. Срв. още под.
- ст.-бълг. сѫдъ σκεῦος (Супр.), еднаква по произход с предишната.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- съдина, чиния, паница, блюдо
- резервоар, кутия, сандък, контейнер
- съдебна палата, съдебна зала
- арбитражен съд
Сродни думи
Производни думи
съд (български)
ед.ч. | съд | |
---|---|---|
непълен член | съ·да | |
пълен член | съ·дът | |
мн.ч. | съ·ди·ли·ща | |
членувано | съ·ди·ли·ща·та | |
бройна форма | съ·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 26
- Държавна институция, която разглежда граждански и наказателни дела съгласно законите на съответната страна.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|